Много съм мислила по темата за  по-голямо държавно участие и

Много съм мислила по тематиката за  по-голямо държавно присъединяване и повече гражданско. Частната самодейност е хубаво нещо, само че в избрани граници. В практиката ми като юрист постоянно се случва да пристигна някой, който желае " да открие компания ", само че даже не осъзнава какви са последствията. Прочел, че може да е с два лв. капитал и си фантазира, че това са разноските и по-късно, нагледно казано, парите стартират да го бият през ръцете. Обяснявам, че с изключение на моя хонорар, би трябвало да заплати и на Агенция по вписванията - комерсиалния указател, такса, на счетоводител да води счетоводството, да подава заявления, изяснявам за осигуровки на шеф и така нататък И някои се отхвърлят, като осъзнаят защо става думи. Други самоуверено се впускат в частния бизнес, даже ипотекират имущество, с цел да им тръгне работата. И в един миг губят освен " компанията ", само че и парцели и пари. 

Помните ли приватизацията и РМД-тата? Втълпиха на служащите, които до тогава просто си вършеха работата, че могат да станат капиталисти и ей по този начин, като тръгне животът нов - като по американските филми. Да, но не! По този метод банкрутираха предприятията, тъй като няма по какъв начин от струга да преминеш към директорския кабинет и да знаеш какво се прави. 

В Пловдив преди години имаше публичен превоз, който беше на общината. Едно от огромните общински търговски сдружения, с рейсове, тролеи, тролейбусна мрежа. Разбраха се едни хора и го продадоха - против жълти стотинки, компенсаторки и празни фактури. За няколко години градският превоз в Пловдив беше завършен, тролейбусната мрежа остана да виси като спомен за едни по-добри времена, а на празното място комфортно и най-много добре платено, се намърдаха частници. Вече рейсовете в Пловдив са дребни, само че за сметка на това нередовни. Но общината заплаща - всяка година от ден на ден, а контролът мъчно се реализира. В междуградският превоз ситуацията е още по-зле, като към този момент има обитаеми места, до които няма публичен превоз. 

Държавата може да е неприятен собственик, само че неподготвеният жител или по-лошо - крадливият жител, е още по-лош. Държавата има доста благоприятни условия да ръководи сполучливо сдруженията и предприятията си. Има сфери, в които е наложително всичко да е единствено държавно съгласно мен - енергетиката, опазването на здравето, образованието, публичният превоз, административните услуги, създаването на подземни благосъстояния, благосъстоятелност върху язовири. Абдикирането на страната от тези ресори води до всеобщо обедняване и безпорядък. И разградена страна.

От напълно държавна власт се метнахме в другата прекаленост. И несъмнено, загубихме. Трябва да има равновесие, като някои действия останат единствено и извънредно държавни. Категорично това са енергетика, обучение, опазване на здравето, подземни благосъстояния, плажове, административни услуги. И промени в администрацията, с цел да не се случва 10 индивида да си подмятат една молба от бюро на бюро с писма и най-после да не свършат никаква работа.

Елена Гунчева-Гривова